Пандемията премина в икономическа криза и ще предизвика сътресение в света. То ще върви заедно с ръста на цените на енергоносителите. Европа сама се спъва и се хвърля в бездната, осъществявайки двете желания на Вашингтон - да се отвърне от Русия и да напълни американските джобове. Но за себе си - не прави нищо, смята журналистът Д. Марянович от хърваското издание Advance, чиято статия представяме без редакторска намеса.
Още в началото на текущата пандемична криза мнозина сметнаха, че след като медицинския аспект премине на втори план кризата ще се преобразува в опасна и разоряваща икономическа криза, която ще разтърси света. Тя ще бъде погубваща, буквално смъртоносна за обикновените хора, работническата класа, докато елитът няма за какво да притеснява. Както се очакваше пандемията помогна на богатите да станат още по-богати - те преумножиха своите милиарди.
Мащабната екзистенциална криза върви ръка за ръка с ръста на цените на енергоносителите. Виновна ли е пандемията за това? Не е задължително. Както във всички други случаи, например, когато става въпрос за инфлация, дефицита, срива в доставките пандемията е една от причините, но не единствената. Да вземем като пример инфлацията, която рязко нараства в САЩ, което ще се отрази много отрицателно на живота в Европа, както и всички американски кризи. Основната причина е безспирното печатане на американски долари. В продължение на няколко десетилетия в това "не виждаха проблем" и най-вече от тогава, откакто американският долар, резервната световна валута, престана да бъде обезпечаван (преди се обезпечаваше със злато), освен вярата в това, че САЩ ще останат водеща държава в света.
Пандемията и свързаните с нея проблеми, като недостигът на работна ръка в почти всички сектори заради болестта или изолацията под формата на бързото разпространение на Омикрон - са само катализатори за всички натрупани в миналото проблеми. Рано или късно те напомниха за себе си на целия свят, но сега ударът ще бъде много по-силен, тъй като не остана време за адаптация.
Освен това през последните дни често пишат за това, че ни предстои сериозно поскъпване на различни стоки и услуги - от фризьорските салони и автосервизите до месото и дървата. Ръстът на цените в някои сегменти вече е забележим, но подобно анонсиране на "сериозно поскъпване" сега се превръща в самосбъдващо се пророчество. Трябва да се разбере ходът на мислене на търговците: прогнозираното поскъпване за мнозина от тях е сериозен аргумент да вдигнат цените. Едно е, когато това касае стоки, които се доставят с товарни кораби от Азия, където стойността на доставките стигна до небето. Но ще се сблъскаме с алчността на онези продавачи, които ще вдигнат цените там, където няма нужда и на тях им се струва, че имат правото да действат така.
Но защо да вдигаш цените, ако потребителите не могат да ги платят? Продавачите ще изхождат от предположението, че купувачите ще могат да си позволят още него. Често се пишеше, че в годините на пандемията мнозина спестиха значителни суми, спестени от пътувания или други харчове. Това е така, но вероятно процентът на тези хора е много по-нисък, отколкото се предполага. Освен това се "носят слухове", че хората има "спестявания" и това подхранва усещането, че цените могат да бъдат вдигнати. Този подход може да е катастрофален, тъй като при него не се взимат предвид онези, които едва свързват двата края.
Планират ли държавите да спасят народа си по някакъв начин, замразявайки цените на основните продукти и предприемайки аналогични крачки? Може би те ще се заемат само тогава, когато почувстват, че замирисва на революция. В действителност в момента наблюдаваме как Европа сама се спъва и се хвърля в бездната. Качеството на живот е тясно свързано с един от основните ресурси - енергията, е Европа отхвърля енергийната си безопасност заради някакви си цели и интереси, които дори не са нейни!
Стана така, че Европа е принудена да купува изключително скъпия втечнен природен газ, доставян през Атлантика и то заради реализирането на плана по изолиране на Русия. По този начин Европа осъществява две американски желания: отвръща се от Русия и пълни американските джобове, плащайки за американския газ. Изпълняват се две американски желания, но нито едно европейско.
Ако Русия нападаше съседните страни с огън и меч, унищожавайки мирното населени по пътя си, то подобна политика би била разбираема. Тогава би имало смисъл да се съгласи на жертва, за да попречи на хегемона да разорява и убива. Но нищо подобно не се случва.
Освен това тревожните стъпки, които предприема Европа, действайки осъзнато срещу собствените си интереси в отношенията си с Русия не е единственото, което води до ескалиране на настоящата криза.
Друг проблем е много лошо организираният преход към възобновяеми източници на енергия и изобщо планът за борба с климатичните промени. Този проблем, надвиснал над целия свят е напълно реален, а методите за борба с него често са напълно погрешни и измислени преди всичко, за да се впишат в така нар. "зелена икономика."
Това, което разрушава планетата ни е колосалното потребление, а то изисква дори най-баналните стоки, които може да бъдат произвеждани на няколко километра от потенциалния купувач, да му бъдат доставени от другия край на света - всичко това заради допълнителната печалба (и тоталната експлоатация на работната сила и на самата Земя в процеса).
Зелената икономика би могла да помогне в борбата с климатичните промени, но тя преследва, преди всичко своите интереси и едва след това тези на хората на планетата. В този процес хората ще са тези, на които ще се наложи да пожертват нещо и ще бъдат принудени да преживяват в период на рязък преход, който придобива все по-ясни очертания.
Някои страни предупреждават затова. Например Полша започна да изпраща на съобщения заедно с рязко скочилите сметки за ток. В писмата пише, че климатичната политика на Европейския съюз е причината за нарасналите повече от два пъти цени на електроенергията. Разбира се властите във Варшава много опортюнистки се възползват от създалата се ситуация, тъй като Полша е много зависима от въглищата. Ситуацията е такава, че хората страдат и губят базови условия за живот и това не може да бъде оправдано с климатичната борба, в която изобщо не се отчитат разорителните последици за капиталистическата икономика. Просто по целия свят внушават мисълта за това, че капитализъм и запазването на планетата вървят ръка за ръка. Но това е измама.
В Хърватия при всички тези кризи, които се наслояват една върху друга се създаде много специфична ситуация. От 1 януари 2023 година Хърватия ще въведе еврото и от септември тази година всички етикети ще бъдат с цени в евро и куни (хърватската парична единица).
Всички страни, които са преминали към евро преживяха значителен ръст на цените на стоките, дори и тези от първа необходимост и хранителни продукти. Т.е. виждаме как психологично ни подготвят към нова, по-тежка реалност, която се задава в и без това тежкия период.
Само едно е ясно: животът не трябва да е толкова труден и преместването не е изход, тъй като много скоро и този вариант ще отпадне.
Ситуацията е тежка не само заради вируса. Тя се влошава, при това преднамерено, от погрешни решения. От друга страна е наивно да очакваме нещо друго. Пандемията от коронавирус само задълбочи вътрешните противоречия и нестабилността на капиталистическата система.
Самият факт, че по време на глобалната катастрофа състоянието на богатите така нараства е ясен показател, че тази класова система е изгодна само за една класа, е експлоатираните хвърля на произвола на съдбата и към все по-дълбоки кризи.
Несъмнено ще започне борба със системната масова експлоатация, но големият въпрос е кой ще я води и с какви цели. Без съмнение мащабните кризи водят и до големи възможности, но те представляват и голяма опасност. Мащабните кризи могат да станат трамплин за много опасни политици, на които тълпите от отчаяни хора лесно ще дадат своето доверие.
